Казвам се Армандс Трамбичкис. На 66 години съм. Работя в Културния център на Валмиера като записвам или създавам звуци и други подобни неща. Участвах в Програмата за награждаване на доброволци в зряла възраст. Тъй като работата ми е свързана с озвучителна техника, с настройка на микрофони, бях в училище и детска градина и озвучавах за събития. Децата пееха и аз трябваше да сложа микрофони на всеки и да регулирам звука на микрофоните.
Как се почувствах, докато вършех тази работа? Мисля, че съм свикнал, защото от доста време се занимавам с този вид работа не само с деца, но и с възрастни. Въпреки че бих казал, че с децата е още по-забавно, всякакви шеги се случват. Децата са толкова любопитни, че питат какво и как.
Искам ли да продължа да работя като доброволец с деца и да участвам в програмата? Мисля, че може би, защото е доста интересно с децата. Те са толкова мобилни. Един пее по-добре, един по-малко. Можете да му помогнете, но детето си е дете – то винаги има нужда от корекция. С възрастните нищо не можеш да поправиш. Той пее, криво или неправилно, но гордо казва – мога да пея. Можете да говорите с дете. Така че съм щастлив да продължа да работя с деца по Програмата.